Любов...?

Любов и песни.
Песни и любов.
И алкохол в "умерени" количества.
Какво ли ме вълнува този празник?
Освен ако ... наистина съм го обичала ?!
Защото (все си мисля)
"Това ли бе любов ?" -
Да се обичаме до лудост
и в следващия миг със мрачна упоритост
да се намразваме до край,
убедени в "истината", че това е изначалният завършек
А накрая изморени от мисли налудничави
и ужасени от необяснимото си мнимо лицемерие,
да се любим с надежда и жажда,
че всичко бързо ще забравим (между целувките),
защото не можем да обърнем посоката
и изобщо да не се срещаме...
И докато пиша, се сещам
за очите - с бесен блясък;
косите - в уморен безпорядък;
милувките - неповикани, но чакани;
усмивките - по-неизброими от звездите
и миговете на шеметно безвремие...
Любов ли бе?
Аз мисля, че е!