неделя, 26 юли 2009 г.

A dream

Dreaming I was in "my other shoes"...
My other possible life...
My other possible love...
Me - pretty, strong, clever, independent...
Myself non-the-less very different from today...
Happy, radiant and loving - shining new shoe...
When and where my eyes stopped asking?
Why the answers quit coming...
Perfectly aware of emptiness...
Really scared of truth...
Dying... to recreate the innocence...
Tired of being confortable...
Can I be "new shoe"?
So far from becoming... the dream...

24.07.2009

петък, 17 юли 2009 г.

Darkness

Полусмъртен, полубог
Полуистински, полутелесен
Полигамен, полиглот
Фин, дебилен и преносен

Ти бе зной и хляб насъщен
Ти бе изживяна злъч
Ти си гнойна плът човешка
траектория на тъмен бич

Аз от нищо те създадох
Ти във нищо ме завря
Пръст, бесило и невежество
спят в пространството, където бях.

април, 2009

Любов...?

Любов и песни.
Песни и любов.
И алкохол в "умерени" количества.
Какво ли ме вълнува този празник?
Освен ако ... наистина съм го обичала ?!
Защото (все си мисля)
"Това ли бе любов ?" -
Да се обичаме до лудост
и в следващия миг със мрачна упоритост
да се намразваме до край,
убедени в "истината", че това е изначалният завършек
А накрая изморени от мисли налудничави
и ужасени от необяснимото си мнимо лицемерие,
да се любим с надежда и жажда,
че всичко бързо ще забравим (между целувките),
защото не можем да обърнем посоката
и изобщо да не се срещаме...
И докато пиша, се сещам
за очите - с бесен блясък;
косите - в уморен безпорядък;
милувките - неповикани, но чакани;
усмивките - по-неизброими от звездите
и миговете на шеметно безвремие...
Любов ли бе?
Аз мисля, че е!

Опиянение

Призрачните очертания на лежащото ми тяло
въздишат над усмивката ти спяща,
А думите, превърнати във звуци на пиано,
обгръщат празната ми чаша

Това, което чувствам е оргазъм
Акорди, пълзящи в тялото
И пълният екстаз, талази
от усещане и цялост

Вдъхни ми само дъхче кислород,
а другото ще свърши виното...
Когато мойта кръв е твой живот,
То твоят епилог е мое вдъхновение...

14.02.2003

Еднорог

Луната показа единият си рог
Пуста тишината отговори
А пътя млечен пусна своя сок
За нас пак райските врати отвори

Косите ми са твое одеало
В очите ми се твоите оглеждат
Лъчите от сърцето ти голямо
Красиво в нежен сплит се срещат

Нека нощта е наша стопанка
Тихо в пазвите й ще се сгушим
Когато духът ми ти заговори
Нежно тъгувай и дълго го слушай

Луната скри и вторият си рог
Страшна тъмнината се озъби
Без надежда щях да се побъркам,
само че съгледах еднорог...

лято, 2003