Луната показа единият си рог
Пуста тишината отговори
А пътя млечен пусна своя сок
За нас пак райските врати отвори
Косите ми са твое одеало
В очите ми се твоите оглеждат
Лъчите от сърцето ти голямо
Красиво в нежен сплит се срещат
Нека нощта е наша стопанка
Тихо в пазвите й ще се сгушим
Когато духът ми ти заговори
Нежно тъгувай и дълго го слушай
Луната скри и вторият си рог
Страшна тъмнината се озъби
Без надежда щях да се побъркам,
само че съгледах еднорог...
лято, 2003
Не бих могла да коментирам всяко стихотворени по отделно, защото се боя, че ако започна да пиша - трудно ще спра!В тях има толкова МНОГО, че не можеш да напишеш просто едно "Браво" или "Харесва ми"!Ето защо ти казвам само "Благодаря"!!!Четейки нещата ти, съм спокойна, че мъдроста не е съвсем изгубена и че все още има хора, в чиито умове и души е кодирано познанието на древните и големите!Обичам те!
ОтговорИзтриване