петък, 17 юли 2009 г.

Еднорог

Луната показа единият си рог
Пуста тишината отговори
А пътя млечен пусна своя сок
За нас пак райските врати отвори

Косите ми са твое одеало
В очите ми се твоите оглеждат
Лъчите от сърцето ти голямо
Красиво в нежен сплит се срещат

Нека нощта е наша стопанка
Тихо в пазвите й ще се сгушим
Когато духът ми ти заговори
Нежно тъгувай и дълго го слушай

Луната скри и вторият си рог
Страшна тъмнината се озъби
Без надежда щях да се побъркам,
само че съгледах еднорог...

лято, 2003

1 коментар:

  1. Не бих могла да коментирам всяко стихотворени по отделно, защото се боя, че ако започна да пиша - трудно ще спра!В тях има толкова МНОГО, че не можеш да напишеш просто едно "Браво" или "Харесва ми"!Ето защо ти казвам само "Благодаря"!!!Четейки нещата ти, съм спокойна, че мъдроста не е съвсем изгубена и че все още има хора, в чиито умове и души е кодирано познанието на древните и големите!Обичам те!

    ОтговорИзтриване