четвъртък, 23 април 2015 г.

Облакът и цветовете

Навъсеният слъзлив Облак наблюдаваше безкрайния автомобилен поток с безразличие. Знаеше, че малко вода щеше да забави френетичния набег и за миг чистачките щяха да замахат оживено към Небето. Но дори и тази мисъл не разкъсваше депресията. Отдавна вече чакаше наситени цветове да прогонят безкрайните нюанси сивота отдолу. Отпърво зелени стръкчета, после жълт минзухар, а подире мак, метличина и люляк. А отчаянието му идваше най-вече от това, че семенцата цвят очакваха именно неговите животворни пръски.
Ала колкото и да бе опитвал в последните седмици, всяка капка се спускаше все тъй замръзнала. А снежинките, макар и красиви, бяха нежелано безполезни.
Саксия с цветя, нарисувана на покрива на преминаващ училищен автобус му намигна отдолу.
Добре де, ще опита още веднъж.
Графитеният Облак стисна плътно устни и напрегна дъждовните си мускули.
Кап. Кап-кап. Кап-кап-кап-кап.
Преди дори да осъзнае доволното си изумление, ленивият Вятър побутна с въздишка и разкъса небрежно снагата му. Промъкнаха се два слънчеви лъча и магията на спектъра превърна Деня в пъстроцветие.
Ето ги цветовете! Не са го забравили и изоставили!
Усмихна се и заплака от щастие... А нейде отдолу покълваха дъги... :)