Дъждът мокри косите ми. Сълзите на Бога измиват душата ми. Капчицата извървява своя път и умира. Свършва стихът. За да даде начало на нова капчица, която се отронва от окото ми. В нея се е отразил кръговрата на моя живот. Тишината на моята скръб. И тъмнината на мойта душа.
Сигурно всичките ми пътища следват тази посока: пролет на мислите, лято на действията, есен на прозрението и зима на чувствата. Хаосът и данданията на звука, който ме заобикаля, оставят само черни петна на местата, където съм Аз. Или би трябвало.
2003
Черните петна не са ли стъпките
ОтговорИзтриванекъм извора на чистия ни дъжд?
В сълзите ни поят се нови пъпки
и разъфва след момент изящна същност...