четвъртък, 14 януари 2010 г.

Дъждовно

Image Hosted by PicturePush

Дъждът мокри косите ми. Сълзите на Бога измиват душата ми. Капчицата извървява своя път и умира. Свършва стихът. За да даде начало на нова капчица, която се отронва от окото ми. В нея се е отразил кръговрата на моя живот. Тишината на моята скръб. И тъмнината на мойта душа.
Сигурно всичките ми пътища следват тази посока: пролет на мислите, лято на действията, есен на прозрението и зима на чувствата. Хаосът и данданията на звука, който ме заобикаля, оставят само черни петна на местата, където съм Аз. Или би трябвало.

2003

1 коментар:

  1. Черните петна не са ли стъпките
    към извора на чистия ни дъжд?
    В сълзите ни поят се нови пъпки
    и разъфва след момент изящна същност...

    ОтговорИзтриване