вторник, 1 юли 2014 г.

КъсноСлавеево

Сетих се как да опиша чувството след срещата си с това ято сладкопойни птици.

Топлота, като да срещнеш свои близки роднини, почти втори родители в лицето на всички хорови ръководители, корепетитори и организатори, и "братовчедки"  -  всички тези порастнали момичета с все тъй нежни гласове и широки усмивки.
 Зрънчице тъга в очите по "отминалите славни дни" с репетициите, турнетата, лагерите и песенното изкуство.
Хубаво е да кажеш, че за нищо не съжаляваш в живота си, но каквито и да са направените избори, още ми е тъжно за пропуснатите възможности. Да съм по-навреме, по-редовна на репетиции... Милата г-жа Панчева, Господ още много здраве да й дава. Колко ме е търсила да се явя. Какво е било по-важно, не се сещам, значи сигурно е било по-маловажно от сегашната призма на времето.
Може би по-тъжно е само, че много силистренчета не са, а и нямат възможността да изпитат тази друга школа на живота. Различна от дома, училището, улицата и интернет. Чувство и знание, които не могат да ти донесат нито караокето, нито музикалните телевизионни формати, нито концертите на популярни изпълнители, нито индивидуалните уроци по музика, нищо, нищо.
Защото пеенето за разлика от другите сценични изкуства е комбинация от талант и душевна самоизява. А пеенето в хор включва и единството на много славееви сърца в един момент, в един концерт. Или как беше онази любима думичка? А да, МАГИЯ.

Благодаря за силните добри емоции и вълшебството на това невероятно събитие. Дълго ще ги помня. Нека музиката ви съпътства вовеки!

Няма коментари:

Публикуване на коментар